Регионалнa библиотека "Николай Вранчев" - гр. Смолян

ОРФЕЙ и ЕВРИДИКА /или легенда  за лирата/

В Тракия, на речния бог ЕАГЪР и музата КАЛИОПА се родил син, когото нарекли ОРФЕЙ. Докато връстниците му тичали и се упражнявали в стрелба с лък или хвърляне на копие, ОРФЕЙ прекарвал цели часове, захласнат в песента на птиците, а през останалото време свирел на лира. Звучните му песни огласял и полето и планината и скоро славата му на ненадминат певец се разнесла навсякъде. Не само хората спирали насред пътя си, заслушани като омагьосани в чудния глас  на  ОРФЕЙ. Дърветата около него свеждали клоните си, листата им преставали да шумят. От близки и далечни гори долитали птици, изоставили гнездата си, и унесени слушали нежните звуци на лирата. Даже скалите потрепвали от божествените песни.

Веднъж ОРФЕЙ срещнал в планината горската нимфа  ЕВРИДИКА, влюбил се безумно и се оженил за нея. Но щастието им не продължило дълго.

Една прекрасна пролетна утрин ЕВРИДИКА отишла да си поиграе с дружките си, нимфите, на една изпьстрена с цветя ливада. Слънцето обсипвало замята с лъскава топлина, цветята излъчвали упоителен аромат. Весело се гонели нимфите и смехът и песните им ехтели в светлата гора. Изведнъж ЕВРИДИКА изпищяла от болка- както тичала из цъфналата ливада, настъпила една змия, която забила отровните си зъби в крака й. Уплашените нимфи дотичали при ЕВРИДИКА, но било късно.Тя паднала мъртва в рьцете им. Плач и ридания изпълнили околността.

ОРФЕЙ потънал в скръб и отчаяние.От ден на ден мъката му ставала все по-тежка, нямало вече радост за него в живота. Тогава певецът решил да слезе в подземното царство на мъртвите, за да измоли от боговете, които царували там - ХАДЕС и ПЕРСЕФОНА, да му върнат  ЕВРИДИКА.

През една дълбока пропаст той се спуснал до свещената река СТИКС. Нито един жив човек не можел да я премине - на другия й бряг се намирало мрачното царство на мъртвите и лодкарят ХАРОН пренасял до там само техните безплътни сенки. Тогава ОРФЕЙ дръпнал струните на лирата си. Заслушал се суровият лодкар в тъжната песен и не разбрал как ОРФЕЙ влязъл лодката му и как той го прекарал през мрачната река.

Застанал певецът пред ХАДЕС и ПЕРСЕФОНА и излял мъката си в песен. В очите на строгите богове се появили сълзи. Трогнали се те и ХАДЕС рекъл :”Дoбре, ще върнем ЕВРИДИКА в живота, но при едно условие: докато излезете  от моето царство, тя ще върви след тебе. Помни добре - ти не трябва да се извръщаш, за да я видиш. Ако го направиш.ще я загубиш завинаги!”

Тръгнали ОРФЕЙ и ЕВРИДИКА към земята през царсвото на мъртвите. Наоколо -гробна тишина и непрогледен мрак. Колкото и да се ослушвал, ОРФЕЙ не чувал никакви стъпки. Дали ЕВРИДИКА върви след него? А ако е останала на пътя? Защо му е да се връща в живота, ако тя не е с него? Ето, че лъчи започнали да пронизват мрака - наближавали царсвото на на живите. Тогава ОРФЕЙ не издържал и се обърнал да види дали ЕВРИДИКА е с него. Видял зад себе си безплътната й сянка, протегнал ръце да я прегърне, но тя в миг полетяла надолу и завинаги потънала в непрогледния мрак на царството на сенките.