Регионалнa библиотека "Николай Вранчев" - гр. Смолян

„Големият месец” – така в Родопите наричат първия месец от годината. Той започва с празника Сурвак, наричан още Васильовден, който се посреща край домашната трапеза. Приготвя се новогодишна баница с късмети върху клончета от напъпил дрян. Този ден сурвакарчета сурвакат цялото семейство и обикалят из селото. В Средните Родопи същия ден носят големи камъни от реката на стопанина и го благославят: ”На ти камень! Както е корав каменя, той да е корава и душота! Както тежи каменя, той да тежи и кесота!” (с. Славейно).
6 януари: Богоявление, Йордановден. В Родопите е известен още като Водици. Празникът е свързан с обредното къпане на младоженците, младите булки и новородените. На този ден всички отиват на църква. След службата свещеникът ги повежда към реката, където хвърля кръста. Ако кръстът замръзне, християните ще бъдат здрави през цялата година. Празнуват Йордан, Йорданка, Богдана, Богдан.
7 януари: Ивановден. Това е празник, честван от именниците, които обикновено изкъпват насила в реката или на чешмата. За да се предпазят те се откупват с вино и пари. На Ивановден се извършва и побратимяване между ергените, т. нар. „аратлици” .
8 януари: Бабинден. Тачи се като празник на младите булки и жените, които помагат при раждане. „Всяка жена, добила рожба- пише Стою Шишков в началото на миналия век, - става рано сутринта, взема един калъп сапун, забучва на него една пара, едно шишенце ракия, чифт чорапи или престилка, или каквато и да е друга дреха и отива у бабата, която й бабувала децата. Там тя целува ръката на бабата, и й полива да се умие. Бабата благославя с думите: Хайде, да си жива и догодина със здраве! и забожда на главата й стрък босилек”.

1 февруари Трифоновден, нарича се още Трифун, Трифко. Св. Трифон се почита като патрон на лозата и лозарите. Според варианти на християнската легенда светецът бил някога лозар и сам си отрязъл носа с косера. В планинските села на Родопите, където няма лозя, празникът се свързва с ритуалното магическо заплашване, т. нар. трифуносване на плодните дръвчета, които не дават плод. В Смолянско пък жени нераждащи, трифуносвали по гърба с мотовилката, на която навивали прежда. Жените трифуносвали с дрянова тояга и кесията на мъжете си, да е пълна през цялата година. Тоя ден не се пипа нищо остро – нож, ножица за да не се порежат.
10 февруари Св. Харалампий, наричан още Арала (Петково, Устово, Полк. Серафимово), или Хараламбо (Гела, Орехово, Павелско). Почита се като господар на болестите. Жените не похващат работа, пекат марудници- колачета от пшеничено или царевично брашно, намазват ги с мед или захар и ги раздават по съседите за „болехчицата, да поминоват сас здраве”.

Първият ден на месеца се нарича Първа Марта, Стара Марта, Марта. Още рано сутринта жените помитат къщата и двора, изхвърлят боклука далече от дома. Изнасят и изтупват постелки и завивки. С тамян прекадяват всички скрити места в двора и къщата „да бягат змии и гущери”. На домашните връзват червени и бели конци по ръцете- мартеници, за да не ги хапят бълхите. Връзват се мартеници и на овошките в градината, на вратлетата на агънцата и яренцата
7 март Седмицата след Сирната неделя е позната като Тодорова неделя. В съботата на тази седмица се празнува Тодоровден, наречен още Тодурица (Хвойна). Според поверието Св. Тодор е покровител на конете и затова денят се тачи в тяхна чест. В Средните Родопи е празник за здравето на всички домашни животни. В навечерието на празника жените киснат във вода грахови зърна. На празника ги хвърлят към комина, в двора на църквата след служба, като блеят, мучат или кудкудякат. Деца събират зърната, като издават същите звуци. Обредът се нарича бекане. Така се вярва, че няма да се губят домашните животни. През деня момите носят гердани от зърната.

1 април Известен още като Лошку (Момчиловци, Гела) или Лъжков ден (Давидково, Върбина). Прието е този ден хората да се лъжат помежду си, да се шегуват и веселят. Лъже се, за да не хапят бълхите през лятото.
11 април Лазаровден е подвижен празник. Той е винаги в събота, една седмица преди Великден. Празнува се в чест на нивите, пасбищата и гората. На Лазаровден по някои села играят лазарки. На лазаровата събота вечерта младите жени отиват на реката, берат зелени върбови клонки, здравец и други цветя, които свиват на китки за следващия ден, когато се празнува Връбница.
12 април Връбница или Цветница се празнува в неделята, преди Великден. Празникът има предимно църковен характер. Преди обяд се ходи на църква и всеки взема от свещеника осветена върба за здраве. (1894-1973)
19 април Великден е един от най-големите християнски празници през годината. Той също е подвижен празник. Приготовленията за празника започват още от Велики четвъртък. Тогава става боядисването на червените яйца. В Смолянско рано сутринта децата обикалят съседи и роднини и им подават китка здравец за здравето на домакините, а те им отвръщат с едно бяло яйце, което после боядисват. Най-напред се боядисва едно яйце в червено, с което се търкат челата на децата - да са здрави и червени. Същият ден се приготвят и обредните хлябове- кошари. Те имат червено яйце в средата и толкова шарени яйца в краищата , колкото са членовете на семейството. Правят се и по-малки хлябове с едно яйце в средата, наречени „кукли”. Раздават се на първия гост за Великден, на кумовете и децата в къщи. Великден или Велиден се празнува 3 дни. На този ден християните отиват на църква и се завръщат от службата със запалени свещи в ръце. С тях запалват кандилата в дома си. До Спасовден се поздравяват с „Христос Воскресе”, на което се отговаря „Истина воскресе”. По традиция всички млади семейства посещават своите кумове с баница, вино, великденски хляб и червени яйца. Най-точно този празник се характеризира с червеното яйце- символ на възродения живот.

1 май Ирминден или Иримия се отличава с богата обредност. Този ден стават рано и домакините накичват къщите с листа от круши. Жените не работят нищо - в къщи и на полето. Те не перат и не простират бели дрехи против градушка и суша (Беден, Давидково, Змеица). Не сеят нищо, защото няма да поникне според поверието. В Чепеларе този ден жените и момите се търкалят в росата за да са плодовити и късметлии.
6 май Гергьовден е голям празник, почитан от християни и мохамедани в Родопите. Известен е сред тях като Адрелес или Хадерлес. Обредността е съсредоточена в няколко момента- сутрешно къпане в роса, като на Иримия, колене на обредно агне, моминско пеене на китки и пръстени. Особено лековита се смята водата този ден – за миене и пиене. Гергьовден е празник в чест на овчарите и стадата. Затова се коли обредно агне, обикновено здраво и мъжко. Правят се и общи курбани и трапези. Играят се хора, като в някои среднородопски селища се играе ляво или куцо хоро. То се изпълнява само от мъже, или само от жени и се води от хора с имена Георги и Гюрга.
21 май Св. Константин и Елена – Костадиновден се почита против градушка. Този ден жените ходят на параклис, връх или оброк, носещ името на светицата, палят свещи. В Средните Родопи е известен още като Предой, Предуй. Тогава овчарите отбиват агнетата и доят първото мляко. От него правят прясно сирене – телемьо, което раздават по роднини и съседи.

11 юни Св. Вартоломей. В Средните Родопи е известен като Въртиудри или Въртисучи. Почита се строго от християни и мохамедани против градушка, гръмотевици и бури. Нищо желязно не се пипа „да са ни льоска „ (Стою Шишков). Според отделни поверия този ден „слонцето са обраща” (с. Полковник Серафимово).
14 юни Св. Елисей, още Лисей. Тачи се против градушка и болести. Не се работи „женска работа”, мъжете не впрягат домашните животни. Ако не се спазва забраната, мъжете ще заболеят от влисване – парализа (Широка лъка, Петково, Хвойна).
24 юни Еньовден, Яньовден – според народните представи бележи средата на лятото и затова се нарича среде лято. Вярва се, че този ден дните започват да намаляват. Утрото на Еньовден се берат билки, защото според поверието тогава са най-лековити. Берат най-вече бяло цвете, наречено яньоска китка или яньовичка. В някои сел на Средни и Западни Родопи се изпълняват момински предженитбени наричания на китки или пеене. Китките са пускат в котле с „мълчана” вода и престояват една нощ. На сутринта момите се събират, измиват си лицата, пеят, играят хора. След това наричат китките, които се изваждат от стара жена (Широка лъка, Беден, Устово). Тия китки се скриват и ползват при кожни болести. В някои селища (Гела, Петково, Давидково) момите слагат под възглавницата си своя пръстен и вярват, че ще се омъжат за този ерген, когото сънуват.
28 юни Спасовден е подвижен празник, тачен на 40-тия ден след Великден и винаги е в четвъртък. Вечерта преди празника има поверие да се „ходи на росен”- бере се цветето росен и се кичат с него. Навсякъде в Родопите на този ден жените изнасят на двора всички вълнени дрехи и постели – да ги огрее слънцето, против „пасулки”(молци) и „гъгрици” (буболечки). В много родопски села се правят общоселски курбани на едноименните параклиси.
29 юни Петровден. Почитат се светиите-апостоли Петър и Павел. Не се работи в къщи и на нивата, „ да не се запалят снопите”. Жените раздават питки, на много места се коли и общоселски курбан. „Петровден е най-знаменитият в Ахъчелебийско” – според големия книжовник Христо Попконстантинов. Тогава ставали най-големите хора (Петково, Славейно), които се виели три дни поред. Тогава се отприщвали и сватбите.

5 юли Летен Св. Атанас. Отбелязва се в селата на Средните и Източни Родопи. Той поставя началото на жътвата и затова се нарича жетвар (Чепеларе). Първият ожънат сноп не се завързва, а се оставя свободно, за да не се свързвали ръцете на жътварите по време на жътва. За жътва, както и за строеж на къща в Родопите се свиква „межо” – народна форма на взаимопомощ. Работело се много, но работата не тежала, защото денят се превръщал в общоселски празник.
20 юли Илинден или Алинден (Левочево, Полк. Серафимово) е празникът на Св. Илия - християнският повелител на гръмотевиците и светкавиците. Той е господар на летните дъждове. Затова в неговия ден не се работи нищо. Почитан е в Родопите като „тежък светец”. Жените раздават пити пред църкви и параклиси. Този ден се коли общоселски курбан, обикновено мъжко животно - вол, теле или овен. С него се цели предпазване на селото от суша, гръм и град. В много села на Средните Родопи и сега се правят общоселски събори, посветени на едноименните църкви или параклиси (Левочево, Славейно и др.)
29 юли Пантелей или Паталия е един от лошите, „тежки” празници. Жените не работят нищо през деня „ за да не патят те и семействата им от болести и пожари”. Този ден лястовиците и щъркелите се събират, за да тръгнат на юг, затова е известен още като Пантелей Пътник. В Смолянско празникът се тачи най вече на едноименния параклис в м. Рожен, над с. Соколовци. В миналото още в ранна утрин от всички краища към роженските поляни тръгвали върволици от хора едни пешком, други на мулета с шарени халища. Целият ден празнували с песни, хора и раздумки, печени агнета и станимашко вино.

15 август Голяма Богородица. В Средните Родопи е известен като Голямата чьорква (Широка лъка, Чепеларе, Петково, Славейно). Празнува се в чест на Св. Богородица, майката на Исус Христос. Особено се почита от жените – майки, тъй като Богородица се счита за покровителка на майчинството и децата. На този празник се коли вторият голям курбан след Гергьовден. На рогцата на жертвеното агне се запалват свещи , а кръвта му се заравя в края на двора. Стою Шишков пише: „ Всички по заможни семейства пекат на ръжен чеверме, което наричат въартелешка, печеница. От това печево една част разнисат по съседите си и на сиромаси, а останалото ядат с мед и дини”.

1 септември Първият ден на септември е известен като Св. Симьон (Чепеларе), Семьо (Гела) или Устина (Петково, Смолян). Почита се предимно от младите булки и бременните жени, които не трябва да работят нищо, за да родят леко. В Смолянско забраната се спазва в чест на мечките и вълците. жените не отварят ножици, „за да не отворят устата на вълка”.
8 септември Рождество на Пресвета Богородица. Празникът е известен още като Малка Богородица или Малката Чьорква (Славейно, Петково). Празнува се, така както и Голяма Богородица на 15 август.
14 септември Кръстовден е черковен празник, падащ се в периода на строг пост. Жените ходят на черква, палят свещи и раздават питки. С този ден се поставя началото на гроздобера и ваденето на картофите. Кръстовден се смята за празник на земята, защото с него започва и есенната сеитба. Днес Кръстовден се празнува в Средните Родопи най-тържествено на Кръстова гора - над с. Борово. Там се извършва нощна служба-бдение , която се посещава от стотици родопчани и хора от цялата страна.

14 октомври Петковден е предимно църковен празник. Според народния възглед Св. Петка помага на болни и бездетни жени. Срещу нейния празник те отиват да преспят в църквата или параклиса на светицата, като кичат иконата с кърпи, цветя и пари. В среднородопските села този ден празнуват овчарите и техните семейства. Колят курбани, за да се множат овцете им. Казват, че Петковден повеждал зимните празници. Започват есенните хора, оглеждането на момите, а скоро след това и сватосванията.
26 октомври Димитровден, наричан в Родопите още Касум или Касъм. Поставя началото на зимните празници, както и началото на „овчарската” година и завършека на стопанската година. Тогава става разплащането с овчарите и ратаите и се уговарят за следващата година. Стою Шишков пише: „Тоя день излизат от господарите си, тоя день ся и улавят”. Според поверието Св. Димитър намята своя кожух и тръгва да донесе снега. На тоя ден се гадае и за времето през зимата. Ако овцете лежат скупчени, стопаните очакват студена и дълга зима (Давидково, Могилица). По 6-те дни след празника, които населението нарича „броени дене”(Давидково, Неделино, Славейно) се предсказва и времето за следващите 6 месеца. Ако в продължение на 40 дни след Димитровден времето се задържи лошо, такова ще е и през цялата година (Върбина, Могилица).

8 ноември Арахангеловден, в Родопите известен още като Рахангеловден е един от големите народни празници. Според поверието Св. Арх. Михаил взема душите на умрелите. В събота срещу празника е най-голямата задушница през годината – Арахангеловата. Тогава всички споменават мъртвите, преливат и прекадяват гробовете им, раздават варено жито и хляб за „Бог да прости”.
30 ноември Андреевден. Според народните представи на Андрей, Адрей (Ср. Родопи) денят започва да нараства „колкото едно просено зърно”. Рано сутринта стопанката замесва пита. В Смолянско в питата се слага сребърна пара, „за да се множи богатството през годината”. Най-старата жена в семейството разчупва питката пред иконата и я раздава на домочадието и съседите „да е плодовита годината”. Във всяка къща се приготвя вариво от всички житни растения- царевица, пшеница и др.

4,5 декември Варвара и Сава. Според народното поверие са две сестри, които се почитат строго, за да не боледуват децата. Света Варвара се почита против шарка – сипката, благичката и против обриви. Света Сава помага при лечението на кокоша слепота. Затова обредността и на двата празника е подчинена на желанието да се умилостивят двете светици. Още преди изгрев слънце жени омесват питки със сода – тенурки (Ср. Родопи). Намазват ги с мед или захар. В Смолянско приготвят нечетен брой питки, които раздават на децата от махалата.
6 декември Никулден. В Родопската област се смята, че Св. Никола е покровител на морската шир и корабоплаването, на моряците и рибарите. Счита се, че е защитник и на всички изпаднали в беда. На този ден във всеки дом задължително се яде риба - най-често шаран. Ястието се нарича рибник или тавалък. В Смолянско не печели рибника, само го сварявали. Правят се трапези и „ломят” за Св. Никола.
20 декември Игнажден, известен в Родопите като Игнатьовден. В някои села на Смолянско (Петково, Смолян) Св. Игнат се осмисля като покровител на огъня. През целия ден жените не работят нищо, за да няма пожари през годината. Родопският книжовник Стою Шишков пише : „Тоя день скитахсуват , внимават много кой ще влезе в къщи. Радват се много когата влезе женско, защото показва плодородие”. Християнската представа за Игнажден като начало на родилните мъки на Св. Богородица предопределя строга система от забрани за младите булки и бременните жени.
25 декември Коледа, или Рождество Христово. Това е един от най-тържествените зимни празници, който се чества три дни. Денят преди Коледа се нарича Суха Коледа. Вечерта срещу Коледа е Бъдни вечер. В Средните Родопи е първата кадена вечеря. Бъдни вечер е един от най-почитаните семейни празници, в който домашния огън и обредна трапеза са особено важни. Обредният огън се запалва и поддържа от стопанина, като през цялата нощ гори едно дебело дърво, наречено бъдник, пън (Петково, Полк. Серафимово). На обредната трапеза се нареждат върху кърпа (месал) на пода постни ястия, нечетен брой- сарми, фасул, леща, тиквеник, сушени плодове. Особено значение има хлябът наречен боговица. Често в питката се слага монета, нарича се за късмет (Петково, Полк. Серафимово). Коледуването е характерно за родопската област. Коледуват ергените и децата, които тръгват след полунощ. Те пеят и благославят стопаните, които пък ги даряват с колачета, сухи плодове, орехи, брашно, сланина и др. Самата Коледа се празнува с богати ястия от месо, баници (клинове) и др. Празнуват всички с името Христо, Христос и Христина.