Среща на исторически клуб „Клио”

  Първата среща за 2026 година на библиотечен исторически клуб „Клио“ беше посветена на родопския художник Анастас Стайков /1905 г. – 1988 г., роден в Смолян/ и на творчеството му представящо красотата на родопчани и родния ни край.
  Презентация за художника с бибографични данни и интересни факти бе подготвила Моника Джанаварова от историческия клуб. Срещата бе съпроводена с оживена дискусия, в която присъстващите научиха още много за личността, живота, творбите на Анастас Стайков, както и за изографисаните от него няколко църкви в Родопите.
  Анастас Стайков е първия родопски художник с академично образование. В периода 1930 г. – 1932 г., специализира във френската „Академи Жулиен“ в Париж, при проф. Пол Пиер Лоран. Слуша лекции в Сорбоната по история на изкуството. Посещава още няколко европейски държави. След завръщането си в България, живее и твори в гр. Пловдив. Член на Съюза на българските художници. Почетен гражданин е на родния си град Смолян. Носител е на редица отличия и награди, сред които орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – 1985 г.
  Цялото творчество на художника е посветено на: бита и културата на родопския край, красивата природа на Родопите и вписващата се в нея възрожденска архитектура. Има над 20 самостоятелни изложби и многобройни участия в национални и регионални експозиции.
  В периода 1950 г. – 1958 г. художникът работи по картината „Родопска сватба“ известна още като „Мома се с рода прощава“, превърнала се своеобразна голгота за своя създател. Това е най-мащабното му платно. Творбата изобразява сватба между християнин и мохамеданка, а като всяка творба на Анастас Стайков носи духа на Родопите. Картината изобразява 80 фигури. Тя е с впечатляващите размери – 4 на 2,5 метра.
  Картината води до невиждан интерес. Около 35 хиляди души са платили вход, за да я видят в Градската художествена галерия в гр. Пловдив. Може да се приеме, че тя е един своеобразен паметник на изящното изкуство. В същото време започва дискусия, в която е въвлечено цялото общество. Пишат се десетки статии насочени както към картината, така и към автора. Трудът му е определен като напразен. Дискусията около неговата картина „Родопска сватба“ е най-голямата и най -продължителната в историята на българското изобразително изкуство. Репресията срещу художника води до една дълбока и продължителна криза. За цели петнадесет години, този своеобразен гений спира да рисува.
  През 2018 г. приключва реставрацията на картината „Родопска сватба“ известна още като „Мома се с рода прощава“. Картината на Стайков е експонирана в художествената галерия в Смолян. Платното се завръща в изложбена зала 60 години след първото му представяне. През 2014 г., Мария Стайкова я дарява на Художествената галерия в Смолян. Професията се превръща в негова съдба – тя го води до дъното, но и тя му помага отново да се „възроди“ от пепелта
  Още от дете Стайков мечтае да бъде художник. Той споделя: „Там, където аз съм роден, друг освен художник не можех да стана. Мама тъче, защото е нямало кой да й каже, че подобно чудо се докарва и с четката. В планината всичко е пред теб, трябва само да го пренесеш върху статива. Отдаваше ми се. Най-напред рисувах вместо игра, после да се покажа, накрая рисуването се превърна в мъка и занаят”.
  „Съдбата му бе заплетено кълбо от изпитания, драматични събития и фатални последствия. Но той си остана един наистина уникален творец и уникален човек”, казва снаха му Христина Стайкова.