Среща с Васил Венински

  На 28 май в Регионална библиотека – Смолян се проведе среща с писателя от село Павелско Васил Венински. Той беше представен от зав. отдел „Краезнание” Дарина Славова като местен автор, чиито творби далеч надхвърлят пределите на Среднородопието, по-конкретно историко-географската област Рупчос – те по своята същност са национални и общочовешки. Поводът за срещата-разговор са две от книгите на Васил Венински – „Змейова напаст” и „Божие дърво”. Те включват по 21 разказа, които обхващат един значителен отрязък от българското битие на Балканския полуостров в продължение на три века – XVIII, XIX и XX век.
  Васил Венински завладя публиката в залата със своето сладкодумие и уменията си на изкусен разказвач. Той разясни на присъстващите откъде произхожда интересната фамилия Венински. Избра да представи разказа „Халище”, в който поетично се говори за пъстротата на родопското халище и неговата роля в ежедневието на родопчанина. Прочете разказа „Мечките”, в който с тъга един дълголетник разказва за изселването на едно село и заселването му с необичайни за онова място мечки „заради кефа на някой си софийски големец – на който му се рачело да стреля на воля из селските сокаци и бащините ни ниви”. Авторът говори и за най-новата си книга „Прекършена севда”, която предстои да излезе от печат след няколко дни. Той прочете и хумористичен разказ, който е включен в нея. Васил Вениски сподели, че има почитатели на неговото писано слово освен в родината ни, но и по целия свят – Филипините, Канада, САЩ, Англия, Република Северна Македония, Китай и др.
  На срещата той беше поздравен от актьора Никола Пашов и председателя на Съюза на българските писатели – Смолян Светозар Казанджиев. Дискусия предизвика въпросът на Тодор Шукеров за идването на Васил Левски в Родопите, на който Васил Венински отговори, че притежава три документа, които доказват, че Апостола е бил в с. Павелско. За това негово идване той споменава в разказа си „Попкалинова правда”, койте е включен в сборника „Божие дърво”.
  Срещата премина в приятелска и задушевна обстановка. Накрая писателят заключи: „Това беше среща, проведена не само на високо място, каквото е Регионална библиотека, но и на високо равнище”.