Представяне на книгата „България в шевици”

  Бродерията е втори живот за мен. Тя е била част още от детските ми години и съм я попила с кожата си. Следите от нея сега се виждат и по деформираните ми пръсти.”
  С тези думи започна срещата си със смолянската публика и представяне на книгата „България в шевици” майсторката - везбарка Ирен Величкова-Ямами. Българката, свързала житейския си път с Япония, но продължаваща да издирва, разучава и преподава българска бродерия , за да съхрани бод по бод автентичното останало от предците ни. Нейна е заслугата за извезаното със 144 шевици пано-карта на България, което днес е част от колекцията на Националния исторически музей и в което са представени всичките ни етнографски области.
  „Сега е последният момент за спасение. Вече ги няма нашите баби, тези, които са живели в началото на 20-ти век, за да ни научат. Добре е, че все още има издирватели - етнографи, заели се с темата и в България. За съжаление или наша радост, в чужбина има богати колекции от български автентични шевици, останали от мигриралите българи. Благодарение пък на чужденци, които сериозно се занимават с проучвания за бродерията, до нас достига богата информация. Надеждата ми е в бродиращите жени.”
  Публика на срещата бяха както дами с интерес към везбата, така и привлечени от темата гости. Всички слушаха с голям интерес споделеното от г-жа Ямами и я затрупаха с въпроси. От „Как успяхте да съберете 144 български шевици живеейки в Япония?”, „Можете ли да направите послание от подредени една до друга шевици?, „От коя етнографска област е любимата Ви?, „Отдава ли се на японките българската бродерия?”, „Какво мислите за машинната бродерия? до „Коя шевица за защита може да се направи разпознаваема и се ползва от всички българи ?” и други.
  Разговорът с Ирен Ямами бе искрен и непринуден. Тя сподели, че не бродира по поръчка, а само за себе си. Всеки, който иска да притежава нещо бродирано се записва на курса й и се научава, защото „За да се пази нещо автентично, трябва да се знае от А до Я”.
  Везбарката разказа за спецификата при избор на различни видове бод, цветове и фигури в шевиците от различните райони на страната ни, както и за символиката им като подкрепи казаното с представяне на снимков материал. Тя сподели как стилизацията от пиктограма до йероглиф в шевицата, лично на нея й помагат много при тълкуването им.
  В знак на благодарност и като спомен за гостуването в Смолян, директорът на библиотеката Милка Матева подари на г-жа Ямами две краеведски книги на Петър Маринов, а гостенката обогати библиотечния ни фонд с две издания на японски език „Азиатска бродерия” и „Българска шевица - от майка на дъщеря. Историята, разказана от червената нишка”. Последната книга е писана от Ирен Ямами и предстои да бъде издадена и на български език. Детски отдел получи в дар от гостенката пъзел от 300 части.