Януари - Архив

Януари | Февруари | Март | Април | Май | Юни | Юли | Август | Септември | Октомври | Ноември | Декември

29.01.2026

60 години от началото на списание „Родопи”

  В каталожния хол на Регионална библиотека е подредена изложба, с която се отбелязват 60 години от излизане на кн. 1 на сп. „Родопи” - месечно обществено-политическо, научно-популярно и литературно списание, с главен редактор писателят Николай Хайтов.
  Изложбата, дело на отдел „Краезнание”, проследява три десетилетия от историята на списанието и е съставена изцяло от различни броеве и публикации от разнообразните рубрики, които са обособени в печатното издание. Добавена е и допълнителна информация за авторите и техните по-значими творби.
  Изложбата ще остане на вниманието на потребителите в периода 29 януари – 27 февруари 2026 г.
  Първият брой на периодичното издание излиза през януари 1966 г. като орган на Националния съвет на Отечествения фронт. Главен редактор от създаването му до средата на 90-те години е Николай Хайтов, а заместник главен редактор е Владимир Арденски (до 1980 година).
  Корицата на брой първи украсява снимката „Родопска девойка” на фотографа Торос Хоросян. В първата книжка е публикувано обръщение към читателите, което го определя като „списание за нашите дивни Родопи… национална съкровищница на метал и гори, на въздух и слънце, и преди всичко на трудови хора...”.
  Колкото до неговото съдържание – то „ще помества художествени материали за живота на тези хора, за тяхното славно минало, за вековните им славянобългарски традиции. Списанието ще носи и романтиката на миналото, патоса на любовта към свободата. В неговите страници ще оживяват образите на славните родопски юнаци, на легендарните хайдути, на пламенните революционери – комити и партизани, гордостта и вдъхновението на подрастващите поколения…” Също така „ще помества материали за говора и песните, за бита и старинните обичаи, за наследените от миналото архитектурни и културни паметници.”
  Като автори в списанието се изявяват освен главният и зам. главният редактор, така и други утвърдени имена в родопската книгопис, като Анастас Примовски, Никола Примовски, Никола Гигов, Петър Маринов, Христо Вакарелски, Анастас Саламбашев, Ангел Вълчев, Христо Попконстантинов, Георги Райчевски, Димитър Златев, Константин Канев и др.
  Изминалите години доказват, че списанието има своята високо художествена и ценна научна стойност. То все още е богат извор за черпене на информация за миналото, бита и традициите, за живота на хората в Родопите.
  По-детайлна информация за сп. „Родопи” може да намерите в презентация в обособената подстраница „Краезнание” на сайта на РБ „Николай Вранчев” https://www.kraeznanie.librarysm.com/present.html, както и на място в библиотеката.

29.01.2026

Среща на исторически клуб „Клио”

  Първата среща за 2026 година на библиотечен исторически клуб „Клио“ беше посветена на родопския художник Анастас Стайков /1905 г. – 1988 г., роден в Смолян/ и на творчеството му представящо красотата на родопчани и родния ни край.
  Презентация за художника с бибографични данни и интересни факти бе подготвила Моника Джанаварова от историческия клуб. Срещата бе съпроводена с оживена дискусия, в която присъстващите научиха още много за личността, живота, творбите на Анастас Стайков, както и за изографисаните от него няколко църкви в Родопите.
  Анастас Стайков е първия родопски художник с академично образование. В периода 1930 г. – 1932 г., специализира във френската „Академи Жулиен“ в Париж, при проф. Пол Пиер Лоран. Слуша лекции в Сорбоната по история на изкуството. Посещава още няколко европейски държави. След завръщането си в България, живее и твори в гр. Пловдив. Член на Съюза на българските художници. Почетен гражданин е на родния си град Смолян. Носител е на редица отличия и награди, сред които орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – 1985 г.
  Цялото творчество на художника е посветено на: бита и културата на родопския край, красивата природа на Родопите и вписващата се в нея възрожденска архитектура. Има над 20 самостоятелни изложби и многобройни участия в национални и регионални експозиции.
  В периода 1950 г. – 1958 г. художникът работи по картината „Родопска сватба“ известна още като „Мома се с рода прощава“, превърнала се своеобразна голгота за своя създател. Това е най-мащабното му платно. Творбата изобразява сватба между християнин и мохамеданка, а като всяка творба на Анастас Стайков носи духа на Родопите. Картината изобразява 80 фигури. Тя е с впечатляващите размери – 4 на 2,5 метра.
  Картината води до невиждан интерес. Около 35 хиляди души са платили вход, за да я видят в Градската художествена галерия в гр. Пловдив. Може да се приеме, че тя е един своеобразен паметник на изящното изкуство. В същото време започва дискусия, в която е въвлечено цялото общество. Пишат се десетки статии насочени както към картината, така и към автора. Трудът му е определен като напразен. Дискусията около неговата картина „Родопска сватба“ е най-голямата и най -продължителната в историята на българското изобразително изкуство. Репресията срещу художника води до една дълбока и продължителна криза. За цели петнадесет години, този своеобразен гений спира да рисува.
  През 2018 г. приключва реставрацията на картината „Родопска сватба“ известна още като „Мома се с рода прощава“. Картината на Стайков е експонирана в художествената галерия в Смолян. Платното се завръща в изложбена зала 60 години след първото му представяне. През 2014 г., Мария Стайкова я дарява на Художествената галерия в Смолян. Професията се превръща в негова съдба – тя го води до дъното, но и тя му помага отново да се „възроди“ от пепелта
  Още от дете Стайков мечтае да бъде художник. Той споделя: „Там, където аз съм роден, друг освен художник не можех да стана. Мама тъче, защото е нямало кой да й каже, че подобно чудо се докарва и с четката. В планината всичко е пред теб, трябва само да го пренесеш върху статива. Отдаваше ми се. Най-напред рисувах вместо игра, после да се покажа, накрая рисуването се превърна в мъка и занаят”.
  „Съдбата му бе заплетено кълбо от изпитания, драматични събития и фатални последствия. Но той си остана един наистина уникален творец и уникален човек”, казва снаха му Христина Стайкова.

30.01.2026

Среща на читателски клуб

  Спокойната и сърдечна атмосфера на първата за годината среща на читателски клуб „Небосклон“ постави красиво начало на читателските разговори в Регионална библиотека „Николай Вранчев“.
  Основен акцент на събитието беше книгата „Момчето, къртицата, лисицата и конят“ от Чарли Макензи, представена от председателя на клуба Кирил Асенов – водещ на срещата. В хода на разговора книгата беше свързана с вечните и обичани творби „Малкият принц“ и „Мечо Пух“ заради споделената в тях мъдрост, нежност и умението да говорят за важните неща по прост и искрен начин.
  „Момчето, къртицата, лисицата и конят“ разказва за приятелството, страха, смелостта, любовта и пътя към себе си – чрез кратки диалози, философски мисли и изключително въздействащи илюстрации.
  След представянето участниците изгледаха и анимационния филм по книгата, който предизвика емоционална дискусия. Филмовата адаптация е отличена с Оскар за най-добър късометражен анимационен филм (2023) – признание, което още веднъж потвърждава силата и универсалното послание на тази история
  По време на срещата бяха обсъдени и плановете на читателски клуб „Небосклон“ за предстоящата година. Всички читатели и почитатели на художествената литература могат да следят Facebook страницата на клуба: https://www.facebook.com/groups/1732315744241090, където ще имат възможност да гласуват за книгата, която ще се чете и обсъжда на следващата среща.
  Напомняме Ви, че членството в клуба е свободно – очакваме с радост всички, които обичат книгите, разговорите и споделените смисли